Преди да споделя мнението си за „нашумелия“ филм за Левски искам да кажа, че съм от хората които не харесват и не одобряват да се говори за османско „присъствие“ в България. Не харасвам и не одобрявам уроците в учебниците по история за този период от българската история. Не харасвам и не одобрявам малкото отделено в тях за хора като Левски, Раковски и др. Затова в краен националистически дух разказвам истинската история на сина си и му показвам брутални картини, снимки и пр., части от стари български филми на тази тематика. Не пропускам да му чета от „Време разделно“, да го водя из възрожденските ни градове, за да знае какви велики българи са живели през епохата, какво дължим на тяхната саможертва и себеотрицание, които не са се поколебали нито за миг как да постъпят. Въпреки терора и зверства. Знам, че ще предизвикам много отрицателни коментари, но просто се опитвам да кажа, че живеем в свободен свят и всеки има право на гледна точка, макар тя да накърнява нечия национална гордост. Лентата за Левски не претендира за исторически или научно-популярен филм с образователна тематика за да е необходимо да се придържа към релните събития. Това е художествена измислица, интерпретация, показваща виждането и идеята на автора за Левски. Дори да е създадена с цел да го омаскари, и едва ли е финансирана от ДПС – би било политическо самоубийство. Боли, обидно е, гадно е, да се поругават национални герои като Левски... Но право на всеки творец е да покаже своето виждане, своето „изкуство“, макар в случая да е под въпрос дали въпросният филм е такова. Помислете колко скандални филмови ленти има! 1. „Последното изкушение на Христос“ филм на на Мартин Скорсезе по роман на Никос Казанзакис, охулен от християнската общност, защото представя Божия син като човек със страсти и слабости. 2. „Интервюто“ – филма на Сони Пикчърс за Ким Чен Ун, който предизвика севернокорейска хакерска атака срещу студиото. 3. „Исус Христос суперзвазда“ – създаден по мюзикал на Андрю Лойд Уебър осъден от еврейската общност за антисемитски послания, от католиците заради комерсиализацията на Христос и сексуалните „намеци“. 4. „Невинността на мюсюлманите", Филма на кинорежисьора Сам Басайл, който е американец от израелски произход за Мохамед. 5. "Източна наслада“ – филм на британския журналист Майкъл Пейлин, излъчен по BBC 6. „Великолепният век“ – турски сериал, разбунил духовете след населението в Турция и турските емигранти в Германия и Холандия Мога да продължавам с изброяването, но не виждам смисъл, всеки може сам да се поразрови за повече. Важното тук са две неща: Първо всеки има право и свободата да се изявява както иска, стига да не нарушава правовия ред и да не застрашава националните интереси на дъргавата. Второ – стига му правихте излишна реклама на този филм, нерпрестанно коментирайки го. Игнорирайте го – всяко чудо за три дни. Иначе, колкото повече говорим за него току виж и в учебниците по филмово изкуство да влезе. Дано не влезе в учебнициет по история само...

Русия смята Украйна за своя изконна територия, като се позовава на политическата история от векове назад. Дали това е така? Вярно е, че в днешна Украйна има райони в които населението е разделено етнически и културно между Изтока и Запада. Факт е, че в един или друг момент от миналото западната част на Украйна е съответно част от Полша, Литва и Австро-унгарската империя, а Източната - руска. Голяма част от населението на Западна Украйна принадлежи към униатската църква, която практикува православни ритуали, но признава върховенството на папата за разлика от източната част, която приема за върховен отец московския патриарх. В двете части говорят два езика – руски и украински, които макар и да спадат към групата славянски езици се различават достатъчно. Никой не отрича тези различия. То и България 500г. е в границите на Османската империя, лишена от политически и граждански права, но това не значи, че днес Турция има основание за претенции върху територията й, защото има турски говорещо население. Представете си турската армия/ над 650 000 редовна войска, втора по численост в НАТО след тази на САЩ и 9-та в света/ да премине границата за да подкрепи турски говорещото малцинство в България в случай на „брожение“, да речем, по въпроса за правото на новини на турски език по националната телевизия. Пази, боже! Срещу нея трябва да се изправи българската армия, с числен състав приблизително 34 000. И България и Турция са членове на НАТО... След разпада на СССР, Украйна има огромно геополитическо и стратегическо значение. Не само поради факта, че Украйна е богата на природни ресурси (желязна руда, въглища, цветни метали, нефт, природен газ, каменна сол, сяра, графит, каолин). Тя е връзката с Европа – през нея преминават важни железопътни, шосейни и водни пътища свързващи Русия и Прибалтика, с Централна Европа и страните от Балканския полуостров. През нея преминава газопроводното трасе на ГАЗПРОМ за Европа. Ето защо запазването на Украйна е приоритет във външната политика на Русия. От 1991г. насам напрежението между двете не е преставало. Проблемите са много. Етнически, свързани със статута на руското малцинство, териториални – п-ов Крим, о-в Коса Тузла/ последният и двете го считат дълго за своя територия/военни – черноморската база Севастопол, „наследеното“ от СССР ядрено оръжие в Украйна... Според Русия териториалните спорове са резултат от факта, че договорите за границите са подписани от ОНД, а тя вече според международното право не е субект, защото не съществува. Това обаче не означава, че всички държави, които са подписали договори след разпада й за взаимно признаване на границите губят държавния си суверенитет. Все едно границите на България след разпада на Османската империя да са спорни и да трябва да се договарят наново – принципът е, че новосъздадената държава наследява поетите ангажименти по международните договори на предшественика си. Предполагам всички си спомнят 1997г., когато Хонконг бе върнат на Китай – светът беше залят от китайски сувенирчета с надпис: „ Hong Kong will be return at 1St July 1997“. Хонконг се намира в югоизточната част на Китай на брега на Южнокитайско море. Състои се от 2 части: о-в Сянган и малък участък от полуостров Дзюлун – китайски територии, отнети от Великобритания през 1842 г.,/ краят на Втората опиумна война/, а също и по-голямата част от полуостров Дзюлун с прилежащите острови, дадени под аренда от Китай на Великобритания през 1898 г. за срок от 99 години. По това време Китай е монархия и се управлява от Династията Цин. Китайската народна република се появява 50 г. по-късно през 1949г., но продължава да спазва задълженията си по договорите от 1898г. и 1842г. Всъщност едва през септември 1984 г., след години на преговори, британците и китайците подписват официално споразумение за връщане на властта на острова на 1 юли 1997г. Суверенитет на Украйна по-различен статут ли има от този на Китай по отношение на Хонконг? Според принципите на международното публично право, суверенитетът е неотчуждаемо юридическо качество на независима държава, символизиращо нейната политическо-правна самостоятелност. Той възниква или изчезва по силата на доброволно изменения на статуса на независимата държава като цялостен обществен организъм. Суверенитетът е изключителното право да се упражнява върховна власт над географски регион или група от хора. За правна основа на суверенитета служат конституциите, декларациите, сключените договори, общоприетите принципи на международното право, които фиксират суверенното равенство на държавите, тяхната териториална цялост, ненамесата във вътрешните и външните им работи, правото на нациите на самоопределение. Това разбиране за държавен и национален суверенитет е закрепено в Устава на ООН. Всеки опит за отнемане на суверенитета на независима държава според нормите на международното право се класифицира като агресия. През 2003г. Русия и Украйна подписват договор, който формулира ясно техните сухопътни граници. Той обаче не включва морските и те остават основен, нерешен проблем. Не са определени правните статути на Азовско море и Керческия пролив, както и на остров Коса Тузла. Според постигнатото споразумението, Азовско море е определено като вътрешно между двете държави, но не са фиксирани определени териториални води. Едва през 2012г. двете страни успяват да се договорят и Украйна получава остров Коса Тузла, а Русия запазва контрола върху преминаването на руски военни и граждански кораби през Керченския пролив. Газовият въпрос е също разковниче за проблеми. Фактът, че трасето на Газпром към Европа преминава през Украйна в съчетание с разногласията между двете страни, доведоха до газовите кризи през 2006, 2008, 2009г. , в които се намеси и ЕС като засегната страна. Същественото тук е, че Русия иска контрол върху украинската газопреносна система, срещу по-либерални договори и по-ниски цени, Украйна не е съгласна, а резултатът е, че цените растат. Напоследък често чувам коментари, че Украйна означавало покрайнина или крайна земя и всъщност се имало предвид крайните гранични области в състава на Русия. Това се посочва като довод, че Украйна е отколешна руска територия. Това е доста груба интерпретация, която спокойно може да бъде причислена към тази от типа „ Обама и Ким Чен Ун са един и същи човек, защото и двамата обичат риба и бейзбол“... В древността в територията на днешна Украйна последователно са се заселвали различни племена и народи – кимерийци и скити през желязната епоха, 6в. пр. Хр., през Античността по крайбрежието има няколко гръцки колонии, 107 г. части от Украйна попадат в територията на римската провинция Дакия, в 3 в. нахлуват готски племена, 4в. е покорена от хуните, 5в. - остготи, а през 6 и 7 в. на територията се появяват прабългари и славяни. Между 8 и 9 в. плаща данък на Хазарския каганат. През 9в. от север се появяват варягите/викинги от Швеция и Норвегия/. Според преобладаващата част от изследователите историци, създателят на Киевска Рус е шведският викинг Рюрик, който през 862 г. се установява в Новгород и поставя началото на първата управляваща династия. По това време територията на днешна Украйна е населявана предимно от славянски племена /поляни, древляни, северяни, уличи, тиверци, дулеби/ и малко от етническата група рус, която има спорен произход. Скандинавски учени я причисляват към викингите, а руски и съветски учени – към южните славяни. Двама немски историци и филолози от 19в. също говорят за скандинавски произход, позовавайки се на хрониките на Нестор – монах, създател на хроника на руската държава от 1113г. Няма да коментирам коя версия е точна. Всеки уважаващ себе си историк знае, че историята е интерпретация на извори – ние не сме очевидци на събитията и изказваме предположения... Мога само да отбележа, това, което се набива на очи – различният произход на имената на владетелите на Киевска Рус - варягите/викингите/ Рюрик, Асколд, Дир и тези на владетелите след приемане на християнството през 988г. - Олег, Владимир, Светослав. Със сигурност Киевска Рус е най-голямата държава в Източна Европа през 11в. През този период се появява наименованието Украйна, с което се означава областта Рус около градовете Киев, Чернигов и Переяслав. Много спорен момент е това название, поради факта, че с този термин “окраина“ са назовавани наистина гранични области, например: Холмска, Курска, Калужска и др. Понятието “Украйна“ с главна буква, обхващайки земите на приднепровската гранична провинция, обаче се появява значително по-късно, когато тези земи са завладяни от Полша, през 14в. след надмощие над Монголския каганат. През 16в. с Люблинската уния, се създава Полско-Литовското кралство и Украйна става част от него. Полско-литовските крале се опитват да приобщят населението и да го отдалечат от Московското княжество. Опитите са успешни до ср. на 17 в., когато след като се опитват да ги закрепостят, избухва въстание и Украйна успява да запази автономията си до 1667г., когато с Андрусовски договор територията й е поделена между Русия и Полско-литовското кралство. В следващите години украинската автономия изчезва напълно – след подялбата на Полша половината от Украйна попада в Австро-унгарската империя, а другата половина продължава да е руска. През 19 век украинската интелигенция, вдъхновена от националистическите движения в Европа, прави опити да възроди украинските културни традиции. Руското правителство се отнася отрицателно към тези настроения, като дори забранява използването и изучаването на украински език. В същото време много украинци се интегрират успешно в руското общество. В годините на Първата световна война и Руската революция от 1917 г., когато се разпадат империите, украинците се оказват между двете разпадащи се Велики империи – Руската и Австро-унгарската. В периода между 1917 и 1918 г. възникват няколко отделни украински държави – Украинска народна република, Хетманат, Западно-украинска народна република, Украинска съветска република. В следващите години украинската национална идея се възражда и се разпространява в обширна територия с традиционно смесено население на изток и юг в Украинската съветска социалистическа република. Предприета е широка кампания на украинизация. Новосъздадената широка образователна система, базирана на украинския език, довежда до ограмотяването на предимно украински-говорещото селско население. Експлозивно нарастват публикациите на украински. В средата на 20-те години съветското правителство започва да се стреми към отнемане на относителната автономия на Украйна. През 1925 г. начело на комунистическата партия е поставен Лазар Каганович, който отстранява от управлението най-видните привърженици на украинизацията. През 1929 г. е предприета кампания срещу „националистите“ в партията и чистките продължават до 1934 г. Тук ми се струва важно да отбележа много съществена разлика в утвърждаването на националната идея във федеративния СССР за разлика от националната идея в друга федеративна държава – САЩ. Докато КПСС се опитва да претопи всички народи и етноси, влизащи в състава й чрез терор, подчинение и зависимост, в САЩ интеграцията и приобщаването е на принципа на абсолютното право на свобода, самоопределяне и независимост на местно ниво на отделните федерални единици – щати, от централната власт. Резултат е: след 74г тотален разпад на СССР и след повече от 240 г. американска нация, в която всички са от различен произход, но ВСИЧКИ са американци и са дори горди с това. Ето защо не е чудно, че когато през Втората световна война 1941г силите на Тристранния пакт навлизат в украинските земи, германците са посрещнати като освободители, а надеждите са за създаване на автономна украинска държава. Развоят на войната попарва тези надежди. През следващите десетилетия в Украйна се концентрират голямо количество съветски военни бази, оборудвани със съвременно въоръжение. Страната става важен център на тежката промишленост. На 24 август 1991 г., в хода на разпадането на Съветския съюз, Украйна обявява своята независимост. Тя става един от учредителите на Общността на независимите държави. На 1 декември 1991 г. референдум утвърждава с голямо мнозинство независимостта на страната. Съветският съюз официално спира да съществува на 25 декември 1991 г. и суверенитетът на Украйна е признат от международната общност. По това време стандартът на живот рязко спада, като брутният вътрешен продукт се свива с близо 60% между 1990 и 1999 г., а нивата на инфлацията достигат пет цифрени стойности. Увеличават се престъпността и безработицата. През 1994 г. в Будапеща под председателството на Ядрения клуб, Украйна доброволно се съгласява да се откаже от ядрения си арсенал, останал ѝ в наследство от СССР, и да го върне на юридическия наследник на Съветския съюз – Руската федерация. В замяна на този акт Великобритания, САЩ и Русия стават гаранти за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Отказът на президента Янукович да подпише договор за асоциация на Украйна в ЕС довежда до протести в Украйна в началото на 2014 г. и до въоръжени сблъсъци между полицията и протестиращи на 19 февруари 2014 г. Въпреки че на 21 февруари Янукович и опозицията подписват споразумение за излизане на страната от политическата криза, под което подписи като гаранти поставят министрите на външните работи на Франция, Германия и Полша, на следващия ден опозицията превзема администрацията на президента и парламента. Янукович успява да избяга в Русия, тъй като животът му се оказва в опасност, но така и не подава оставка. През август 2014г. части на руската армия нахлуха в Източна Украйна в подкрепа на сепаратистите, сражаващи се с правителството в Киев. И САЩ и ЕС се пазят от директен сблъсък с Путин от различни съображения. Едва ли Обама ще се изправи в директен сблъсък с Путин. От средата на на 20в до днес две основно опасности застрашават САЩ – икономическото надмощие на Китай и ислямския тероризъм. В рамките на похода на САЩ срещу тероризма, Русия е съюзник, защото и тя пострада в Беслан и Москва. Колкото до Китай, Москва също има интерес да стопира китайците в някои сфери, поради факта, че Пекин гледа на Сибир и Далечния Изток като източник на природни ресурси. Тук обаче се намесват и газовите интереси на САЩ. Основните постъпления в бюджета му идват от петролните компании /за 2013 – 86 млрд. Долара, за 2014 – двойно повече/. Една от най-големите американски компании, която добива газ в черноморския басейн EXXON MOBILE за 2013г е отчела спад от печалбата в региона с 18% и вероятно се чувства силно застрашена от ГАЗПРОМ и РУСНЕФТ. Към тези счекотливи въпроси може да се добавят и износът на американска царевица за Китай, страдащ от украинските доставки за КНДР на зърнената култура, които са на доста по-ниски цени. Интересите на ЕС вероятно са в рамките на Асоциация и създаване на зоната на свободна търговия с Украйна и газопроводното трасе, което снабдява Европа с руски газ. След месеци преговори, в полунощ на 15 февруари 2015 влезе в сила споразумение за прекратяване на огъня между силите на Киев и проруските опълченци Това е първият етап от мирния план, който трябва да сложи край на конфликта в Източна Украйна. Документът предвижда изтеглянето на „всички тежки оръжия на двете страни", за да се установи буферна зона широка от 50 до 140 километра. Изтеглянето им трябва да започне максимум два дни след прекратяването на огъня и да завърши след 14 дни. Текстът предвижда също изтеглянето на всички чужди въоръжени групи, военно оборудване и наемници от украинска територия под наблюдението на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. В документа е заложено освобождаването на всички затворници и заложници, задържани от началото на конфликта през април. Предвижда се да бъде обявена амнистия за всички бойци, участвали в конфликта. Украйна трябва да възстанови функционирането на банковата си система в районите в конфликт. Отговорността за контрола на границата принадлежи изцяло на украинските сили в „цялата зона на конфликт" след организирането на местни избори. Текстът предвижда и нова украинска конституция до края на 2015 г. при децентрализиране на районите на Донецк и Луганск след споразумение с представителите на тези зони./1/ Остават броени дни до изтичане на срока. Дари той ще бъде спазен? Ще бъде ли наистина решен конфликта в Украйна? Предстои ни да видим.